Съветът на старейшините

СЛЕДИТЕ НА ДУШИТЕ ,МАЙКЪЛ НЮТЪН

ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ

Човешкият страх от съд и наказание

Скоро след завръщането на душите в духовните им групи идва моментът да застанат пред събра­нието на мъдри същества. Крачка-две пред водачите ни, тези висши магистри са най-напредналите създа­ния, които все още прераждащите се души виждат в духовния свят. Дават им различни имена, между ко­ито: старите, светите магистри, почитаемите, и по-обикновени названия като изпитната комисия или комитета. Двете имена, които най-често чувам за тези издигнати магистри, са съветът и старейшините, така че ги използвам в комбинация, за да назо­ва тази комисия.

Понеже съветът на старейшините наистина предс­тавлява някакъв вид власт в духовния свят, по време на лекциите ми някои хора веднага стават подозрителни, когато заговоря за същества в тоги, които разпитват душите за постъпките им в минали животи. Един човек в Торонто не можа да се сдържи и на висок глас заяви пред цялата аудитория: „Аха, знаех си! Съдебна зала, съдии, наказание...!" откъде идва този страх и цинизъм за живота в отвъдния свят в съзнанието на толкова хора?

Религиозните институции, гражданските съдилища и военните трибунали защитават морални и правни нор­ми, които оказват влияние върху поведението на милиони хора. Още от времето на родовообщинния строй престъпленията се наказват и съществуват традиции, осъждащи строго човешките прегрешения. Нормите за поведение и етическите кодове, свързани с всички рели­гии в историята на човечеството, са имали огромно положително значение. Често се твърди, че именно благодарение на страха от духовно възмездие голяма част от хората потискат отрицателните си наклонности, които иначе биха се проявили. Все пак не мисля, че е правилно която и да е религиозна доктрина да всява мъчителен страх от срещата със сурова висша власт и безмилостни духове съдници след смъртта.

Организираните религии съществуват едва от пет хиляди години. Антрополозите твърдят, че в по-ранни­те хилядолетия първобитните хора са били натуристи, които вярвали, че във всички живи и неживи предмети има добри или зли духове. В това отношение обичаите на древните племена не са били толкова различни от идолопоклонничеството в познатите от историята ре­лигии. Много стари богове са били смятани за жестоки и безпощадни, а други - за благосклонни и услужливи Човешките същества винаги са се страхували от сили, неподвластни на волята им, особено от божества, кои­то управляват живота им след смъртта.

Страхът за оцеляването винаги е бил част от живо­та ни, което доказва, че за хората смъртта е най-голя­мата опасност. В цялата си дълга история сме вярвали, че след края на живота ни чака съд, наказание и нови страдания. Много култури по света са натрапвали тези идеи за свои собствени цели. Внушавало се е, че всички души - добри или лоши - веднага след смъртта ще по­паднат в тъмен подземен свят, пълен с опасности и изпитания.

На запад чистилището отдавна се описва като са­мотна гара за души, озовали се на кръстопът между рая и ада. През последните десетилетия неевангелистките църкви имат по-либерално определение за чистилището като за изолирана зона за пречистване от грехове и не­съвършенства, след което душата може да влезе в рая. В източните философии, особено хиндуизма и махаяма будистките секти, има дълга традиция на вярвания в духовни затвори, намиращи се на по-низши нива на съ­ществуване, която също се либерализира. Тази концеп­ция е още една причина да съм против използването на карти с концентрични кръгове, представляващи астралните слоеве, за да се отрази пътуването на душата след смъртта. В миналото е бил съставен подобен мо­дел за клетките на чистилището и подземния свят, в който дебнат строги съдии и демони.

Търсачите на истината, които проявяват интерес към дребните метафизически традиции на изтока, се сблъскват с озадачаваща смесица от суеверия точно както в западната теология. 

Идеята за прераждането от­давна е прегърната от изтока, но се е запазила доктрината за трансмиграция. Мисля, че трансмиграцията е заплашителна концепция, използвана да контролира по­ведението на хората. Според това вярване голям брой грехове се наказват с връщане на душата в по-низша форма на живот в следващия й цикъл на съществуване. При изследванията си не съм открил никакви сведения за трансмиграция. Клиентите ми твърдят, че душите на различни форми на живот от Земята не смесват енергията си в духовния свят. Според мен заплахите за трансмиграция са изопачаване на кармичната справед­ливост.

Установих, че човешките души, които по-рано са се прераждали в други светове, са обитавали форми на жи­вот с почти същото ниво на интелигентност като на­шия вид. Никога не съм попадал на клиент, живял във форма, която да не е доминиращият интелект на пла­нетата.

Това, което ни очаква, не е наказание, а по-скоро про­светление. Все още голяма част от човешкото общест­во не може да се отърси от натрапчивото чувство, насаждано с хиляди години от земните култури, че в отвъд­ния свят съществува някаква форма на съд и наказание, както на Земята. Може би не е ад, в който ще ни измъч­ват силите на мрака, но във всеки случай е нещо непри­ятно. Надявам се с това, което ще споделя в тази глава, да донеса утеха на хората, склонни да изпитват страх от наказание след смъртта. На някои заставането пред съвета на старейшините няма да се стори особено при­ятно изживяване. Може би тази глава няма да се хареса и на епикурейците, отдали се единствено на удоволстви­ята в живота, без да се интересуват от страданията на другите. Както и на иконоборците, които са противници на всяка власт - морална или каквато и да е.

В духовния свят съществува съвършен ред и съветът на старейшините е олицетворение на справедливостта. Това не означава върховна власт, но, изглежда, те са най-висшите създания, отговорни за душите, които все още се прераждат на Земята. Тези мъдри същества проявяват дълбоко съчувствие към човешките слабости и приемат грешките ни с безкрайно търпение. Получаваме мно­го нови шансове в бъдещите си животи. В тях няма лесни кармични избори, иначе не бихме научили нищо от време­то, прекарано на Земята. Но рисковете за живота и здра­вия ни разум на тази планета не са създадени, за да ни донесат нови страдания след смъртта.

Мястото за оценка на душите

Клиентите ми казват, че се срещат със съвета скоро след края на поредния си живот, а много от тях гово­рят и за второ посещение малко преди следващото прераждане. От двете заседания, изглежда, по-важно за ду­шата е първото. По време на тази среща се прави пре­глед на най-важните решения, които сме взели през от­миналия живот. Внимателно се оценява поведението и отговорността за постъпките ни на основните кармич­ни кръстопътища. На първото събрание ясно осъзнава­ме грешките си, особено ако сме причинявали страдание на другите. Ако има втора среща, когато наближи вре­мето за ново прераждане, тя е по-спокойна и се обсъждат главно възможностите за избор в предстоящия жи­вот и очакванията за бъдещето.

Водачите ни уведомяват, когато е време да застанем пред съвета, и обикновено ни придружават до простран­ството, в което се събират издигнатите магистри. Спо­ред повечето клиенти учителите остават почти мълча­ливи, докато трае обсъждането. Но ако по-напреднала душа сподели, че е отишла сама на срещата, не е необи­чайно да види учителя си до членовете на съвета. Кога­то водачите ни застават заедно с нас пред магистрите, почти не се намесват. Това е, защото предварително са обсъдили отминалия ни живот със съвета.

Като наши главни учители и защитници те могат да се включат, за да доизяснят мислите ни или обяснят някоя концепция, ако по време на обсъждането усетят, че сме смутени. Имам чувството, че водачите играят много по-съществена роля при обсъждането, отколкото предполагат повечето души.

Описанията на всички клиенти как протичат заседа­нията на съвета са удивително сходни. Когато стигна

До тази част от сеанса, обикновено задавам въпроса, какво се случва, когато дойде редът им да застанат пред групата мъдри същества? Ето един типичен отговор:

„Очакваният момент настъпи. Ще се срещна със светците, водачът ми Линил ме повежда от стаята на моята общностна група по дълъг коридор покрай още няколко класни стаи. Преми­наваме в друга зона, с по-широк коридор с мраморни колони. Стените са от нещо, подобно на разноцветни матови стъкла. Чу­вам тиха хорова музика и струнни инструменти. Светлината е нежна, златиста. Всичко е така отпускащо, дори романтично, но съм малко притеснен. Влизаме във вътрешен двор с красиви цветя и фонтан. Това е чакалнята. След няколко мига Линил ме въвежда в кръгло помещение с висок куполообразен таван. От горе се спускат лъчи светлина. Светците седят в полукръг на дълга извита маса. Пристъпвам към средата на стаята, пред масата, а Линил застава зад мен отляво."

Когато за първи път чух за събранията на съвета, се запитах защо е необходимо да се провеждат в такава авторитарна обстановка, а не например на поляна, щом мъдреците са толкова благосклонни. Младите души каз­ват, че мястото е „създадено специално за техните из­пити", а по-напредналите обясняват, че има важна при­чина формата му да бъде като купол. Целта е висшето присъствие да фокусира светлинната си енергия над всички присъстващи по време на цялата процедура. По-нататък в тази глава ще се спра на силното въздействие на това присъствие.

Почти всички клиенти визуализират седалището на съвета, както е показано на фигура в. Долавят в него прилика със земно светилище. Тази „небесна черупка на състрадание", както един клиент назова залата на своя съвет, е символичен образ на храмове, джамии, синагоги и църкви. Фигура в показва централната маса (в), коя­то обикновено е дълга, с извити краища, за да могат да седнат голям брой старейшини. Някои клиенти споде­лят, че виждат тази маса леко издигната на подиум. Установих, че малките различия се дължат на това, което всяка душа счита за най-съществено при срещи­те. Ако душата се отнася със страхопочитание към съвета, може би за това има важна причина, която по-късно ще потърся в миналия живот на клиента.

Фигура в . Седалището на съвета

Типична структура на мястото, където душите се срещат със старейшините. Повечето хора виждат това просторно помеще­ние като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза к нея от края на коридора (а) или от вътрешен двор. Застава в центъра (в), а водачът - зад нея, обикновено отляво (с) старей­шините седят на дълга извита маса (d) отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна.

Не винаги клиентите в състояние на хипноза имат же­лание да споделят подробности за въпросите на старейшините. Не трябва да бъдат смутени, че хипнотерапевтът ще узнае как е протекла срещата им със съвета. Изглежда, на несъзнателно ниво доверието в спиритуалния регресионист ги предразполага да споделят съкровените си спомени. По тази причина изследванията ми вър­ху паметта на хората за духовния свят отнеха толкова години. Беше като подреждане на пъзел. Откъслечните сведения, които получавах за духовния свят, водеха до по-значими неща, за които не би ми хрумнало да попитам в цялостен контекст. Например причината, поради която някои души виждат старейшините на издигнат подиум, беше малка подробност, зад която установих, че се крие дълбок смисъл. Същото важи и за позицията на водача, особено на първото изслушване.

Както може да се види на фигура в, в цитирания слу­чай водачът (с) се намира вляво. Дълго не разбирах за­що учителят обикновено е зад разпитваната душа, и то точно от тази страна. Ако душата има двама водачи, обикновено по-младият влиза и застава отдясно. През повечето време присъства само по-опитният водач. Ед­ва малък процент от клиентите ми твърдяха, че стои вдясно. Когато питах защо е така, отговорите бяха уклончиви, като: „о, няма толкова строго правило", „та­ка е прието" или „всеки заема определено място от уважение." доста време просто не задавах този въпрос.

Докато един ден много проницателна напреднала ду­ша ми обясни колко важни са правилата при общуването със съвета. Изрових въпроса си за местоположението на водача и най-сетне получих ясен отговор.