(Практическо
ръководство за вътрешен мир)
Дон Мигел Руис и Джанет Милс
Животът ни е толкова кратък, че всеки път, когато видя децата си, аз им се
радвам максимално. При всяка възможност се радвам на моята любима, на
семейството си, на приятелите си, на моите ученици. Но се радвам главно на себе
си, защото съм със себе си постоянно. Защо да прекарвам скъпоценното си време
със себе си в критики, себеотхвърляне, чувство за вина и срам? Защо да тласкам
себе си към гнева или ревността? Ако не съм в добро емоционално състояние, откривам причината и я
премахвам. Тогава мога да възстановя щастието си и да продължа
своя разказ.
Когато пишете историята си с любов, вие обичате главния герой безусловно.
Това е най-съществената разлика между предишния разказ, който е почивал върху
лъжи, и новия разказ върху основата на любовта. Когато обичате себе си
безусловно, вие оправдавате и обяснявате всичко възприето през очите на
любовта. Когато новият главен герой привлече вашето внимание, то е
съсредоточено върху любовта. Сега е лесно да обичате безусловно всички
второстепенни герои, защото такава е природата на новия главен герой. Това е
мъдрост, обикновен здрав разум и е целта на всички световни традиции и религии.
Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но започва от вас. Всяка
връзка се подобрява, когато обичате себе си и живеете със съзнанието за
любовта. Малцина знаят как да обичат съзнателно, но всички знаят как да
обичат без съзнаване. Когато обичате без съзнаване, вие дори не
забелязвате, че изпитвате любов. Виждате малко дете да ви се усмихва и
изпитвате нещо кьм него. Това е любов, но, разбира се, гласът на знанието ви
казва: „Това не е любов". Обичате толкова много пъти и дори не го
забелязвате.
Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да
го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще
кажа - можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя
само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме
научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да
ме научат на нещо друго? Не биха могли да направят нещо повече. Не мога да
виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си
за образованието, което получих в училище. Те правеха най-доброто според
силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение.
Единственият шанс да прекъснем цикъла на лъжите е да променим възрастните,
да променим себе си. Децата забелязват всичко. Те се учат от нашите действия;
учат се от видяното, а не само от думите. Наставляваме ги: „Никога не
лъжи". По-късно някой звъни на вратата и ние ги инструктираме: „Кажи, че
ме няма".
Децата усвояват всичко, което правим в къщи: нашето поведение, отношението
един кьм друг. Ако вечно ни няма у дома, това става нормално поведение за тях.
Когато пораснат, тях също ги няма у дома и техните деца са сами. Както говорим
ние, така говорят и те. Ако ругаем, те също ругаят. Ако получават насилие, те
също стават насилници. Ако се караме и споделяме гнева и отровата си, децата
ни решават, че това е нормалният начин на съществуване и така се научават да
пишат собствените си разкази. Но ако в къщи царят уважение и почтителност,
ако има любов, това научават и те.
Като променим себе си, като обичаме себе си, посланието, което изпращаме
на децата си, носи семената на любовта и истината. Тези семена проникват в
децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще пораснат, ако
споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността,
срама и вината. Представете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги
уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялостната им личност, защото
сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в
себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се промени всичко,
когато внесем уважение във всяка връзка.
Питали са ме защо не работя с деца. Причината е, че те имат родители. Няма
значение какво казвам на децата; родителите им ще го разрушат. Предпочитам да
обучавам родителите и учителите, защото нашите деца се учат от тях. Бъдещето на
човешката раса зависи от децата. Един ден децата ще заемат нашето място, а ние
ги обучаваме да бъдат като нас. Само си представете какво би било, ако в
детството вашите родители ви бяха разказали друг разказ. Разказът за живота ви
щеше да е съвсем различен. Но все още можете да промените разказа и, ако имате
деца, единственият начин да промените техния разказ е да промените своя
собствен.
Толкова е лесно да обичаш, това изобщо не изисква усилия. Но ние имаме
доста да поработим и работата ни е да се отучим от всички лъжи, в които
вярваме.
Да се отучиш от
лъжите не е лесно, защото те ни създават чувство за безопасност и сме много
привързани към тях. Но колкото повече се упражняваме да виждаме
истината, толкова по-лесно се дистанцираме от лъжите. С практика
преобразяването на живота ни става по-лесно и той става все по-хубав и
по-хубав.
Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да
получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един
от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого,
важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не
е необходимо те да са сложни. Стигат и две: „Обичам те". Това е. Щастлив
те прави не любовта на другите към теб, а твоята любов към другите.
Когато изпитваме любов, ние не можем да намерим думи да обясним какво точно
чувстваме, но да обичаш е най-прекрасното преживяване за всеки от нас. Да
изживееш любов е да изживееш Бог; да изживееш рая, тук и сега. Когато гласът на
знанието престане да привлича вниманието, обсегът на възприятието се
разширява. Започваме да възприемаме собствените си емоционални реакции и тези
на другите. После започваме да долавяме емоциите на дърветата, цветята,
облаците, на всичко. Виждаме любов, която блика отвсякъде, дори и от другите
хора. В определен момент просто сме в екстаз и това не може да се обясни с
думи, защото все още няма споразумения за обясняването му.
Онова, което наричаме любов, е нещо толкова общо, че дори не е истинската
същност на любовта. Любовта е много повече от онова, което може да се опише с
думи. Както вече казах, всъщност ние не можем да говорим за истината; трябва
да я изживеем. Същото важи за любовта.
Единственият начин наистина да опознаем любовта е да я изживеем,
да имаме смелостта да скочим в океана на любовта и да я възприемем в нейната
всеобхватност. Това е единственият начин, но в нашата програма има толкова
много страх, че не виждаме любовта, която блика навсякъде около нас.
Търсим любов от другите, когато всъщност те не обичат себе си. Разбира се, няма
да намерим любов, ще намерим единствено егоизъм и борба за контрол.
Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, защото Бог е тук; Жизнената
сила е навсякъде. Ние, хората, създаваме разказа за разделението и търсим
онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, любов, истина, справедливост и търсим ли, търсим,
докато всичко това е вътре в нас.
Всичко е тук, просто трябва да отворим духовния си взор, за да го видим.
Не е необходимо да правите каквото и да било, за да усъвършенствате
същността си. Единственото, което всички ние трябва да направим, е да създадем
красив разказ и да се радваме на по-добър живот. Как създаваш красив разказ?
Като си истински. Когато главният герой е истински, не е трудно да пишеш с
любов.
Животът е най-големият дар, а изкуството да се живее е най-великото
изкуство. Как овладяваш изкуството да се живее? Практиката прави
майстора. Не става дума за учене, става дума за действане, за практикуване на изкуството.
Ако като творец практикувате любов и постоянствате в упражненията, идва
момент, когато всяко ваше действие е проява на любовта ви. Как ще разберете,
че сте овладели любовта? Когато вашият
разказ се превърне в безкраен любовен романс.
Теми за размисъл
• Най-добрият начин да напишете
разказа си е с любов. Любовта е материалът, който идва директно от истинската
ви същност.
• Когато сключите споразумението за
себеуважение, много самокритики изчезват, както и голяма част от
себеотхвърлянето. Тогава можете да позволите на гласа да говори, но диалогът е
много по-добър. Забелязвате, че се усмихвате и се забавлявате, дори и когато
сте съвсем сами.
• Когато се радвате на собствената
си компания, вие обичате себе си не заради положението си, а заради това, каквото
сте. Колкото повече обичате себе си, толкова повече се наслаждавате на живота и
на компанията на околните.
• Всичко в живота ви може да се
превърне в любовен ритуал - храненето, разходките, разговорите, работата,
играта. Когато всичко стане любовен ритуал, вие вече не мислите, вие чувствате.
Самият живот ви прави невероятно щастливи.
Когато обичате себе си безусловно, вие оправдавате и обяснявате всичко
възприето през очите на любовта. Вашето внимание е съсредоточено върху любовта
и затова ви е лесно да изпитвате безусловна любов към всички второстепенни
герои във вашия разказ.
Единственият начин да опознаеш любовта е да я изживееш, да имаш смелостта
да скочиш в океана на любовта и да я възприемеш в нейната всеобхватност. Когато
изпитваш любов, не можеш да намериш думи, за да обясниш какво чувстваш, но
виждаш как любовта блика от всеки, от всичко и отвсякъде.
